Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Базел III
27 Юни 2016 г. - 17:31 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Валентин Сарлов за Новият финансов ред ...

Базел III

Валентин Сарлов за Новият финансов ред. Идеята на парите предполага, че те отразяват реалната стойност в едно общество. Нека си представим, че имаме една държава, в която всичко като стоки, услуги и стойности струва 100 милиарда в нейната валута. Тези пари се освобождават в обществото с цел търговия и развитие на икономиката. Ако това общество за една година сътвори още блага и печалби на стойност 20 милиарда, централната банка на държавата трябва да предвиди и напечата тези 20 милиарда. В противен случай неможе да има растеж, защото, ако количеството на парите остане същото, а благата са повече, ще настъпи дефлация – цените на благата ще паднат. Обществото ще притежава блага и стойности за 120 милиарда, а ще разполага само с 100 милиарда. При дефлация търговията се забавя, защото цената пада, оттам намалява производството и икономиката се свива. Ако централната банка напечата с 30 милиарда повече, тоест 50 милиарда, ще има инфлация – увеличаване на цените което е отвъд реалното, поради наличност на блага за 120 милиарда, а напечатана валута 150 милиарда. В най добрия случай ще има устойчивост и баланс – блага за 120 милиарда и 120 милиарда налична валута отразяваща реалността и умерената печалба.

Тази проста сметка е много по сложна когато добавим външната търговия, външни услуги, чуждестранни инвестиции, курс на националната валута спрямо други валути и т.н. Реално е невъзможно да се изчисли с точност какво ще произведе или е произвело едно общество и каква ще бъде неговата стойност (поради промените в търсене и предлагане), какви ще бъдат печалбите (всеки иска повече печалба) и т.н. Но идеята е, че все пак съществуват някакви разумни граници и централната банка, както и управляващите, ще имат представа къде са тези граници, колко валута и при какви условия трябва да бъде освободена в икономиката, за да има устойчив, плавен растеж и стабилност.

Глобалният брутен вътрешен продукт през 2015 се оценява на 73.170 трилиона долара[1]. Тоест, всичко произведено като стоки и услуги в света има тази стойност. Никой не може да каже дали напечатаните финансови инструменти в света отразяват тази действителност. Нарочно не се споменава думата „пари”, защото парите са само един от многото финансови инструменти. Поради тази причина, реалната картина на световните финанси не представлява само напечатаните пари, а и съвкупността от всички други инструменти които представят някаква стойност – ценни книги, деривати и т.н. Дериватите също представляват дадена стойност, която се „извлича” от друг инструмент в дадено време. Например, стока Х (картофи) ще струва цена У, ако се случи събитие Z, или в дадено време от бъдещето. Това е договор който надгражда върху друг договор за търговия с дадена стока и „извлича” стойността си от този първоначален договор. „Стоката” може да бъде и нещо съвсем друго, например дълг. Дългът на Банка 1 към Банка 2 е стоката която може да се купува, продава и дори „застрахова” в случай, че Банка 1 се провали в изплащането. Тази „застраховка” струва определена сума, например 1 милион вносна такса на година, която трябва да се заплаща на „застрахователя” (инвеститор). „Застрахователната полица” (дериватът) също може да се продава и препродава като стока. Всичко това са финансови инструменти, които представляват дадена стойност в момента или в бъдещето. Според Bank of International Settlements (Банка за международни разплащания), дериватите в света са на стойност 700 трилиона долара[2]. Освен дериватите имаме и напечатани държавни ценни книжа, пари, заеми с лихви и т.н. Ако съберем всичко, сумата на цифри става космическа. Тоест, световната финансова система се е превърнала в огромен балон, който съществува извън всякаква реалност. Всички тези напечатани пари, ценни книги, договори за заеми, деривати и т.н. са една бомба със закъснител която заплашва света и това е било закодирано в съвременната финансова система още от създаването и.

Как се случи всичко?

Миналият Век, след Втората Световна Война бяха договорени Бретън-Уудските споразумения и постепенното премахване на златния стандарт. До 1970 година, разходите на САЩ във Виетнамската война и борбата със СССР убедиха другите държави, че САЩ печата много повече пари, отколкото златото, което притежава. Кулминацията беше през 1971 година когато Франция пожела да си върне златото, а САЩ отказа. В този момент Ричард Никсън прекрати конвертируемостта на доларите в злато. През 1973 Никсън сключи сделка с Крал Файсал от Саудитска Арабия да приеме само американски долари като заплащане за нефт. Същото сториха и всички страни от ОПЕК. Доларът превключи към нефтено покритие и то с чужд нефт. Печатането продължи без съображения. След 1991, САЩ се установиха като единствена супер сила, а доларът като единствена глобална валута. Печатането на пари и изнасянето им продължи без контрол. По този начин САЩ изнася своята инфлация и я превръща в глобална инфлация. Изнасянето се осъществява посредством глобални американски банки в доларови сметки на чужди банки (така наречените евродолари).

Регулациите за банките бяха сведени до абсолютен минимум, което им позволи да раздават средства безконтролно. Изискванията за ликвидност (наличност на реални пари в банката) бяха минимални, което означава, че банките можеха да раздадат почти всичките си средства на кредит без да оставят почти нищо в трезорите. Дългът се превърна в стока която може да се продава от една банка на друга банка или на частен инвеститор. По този начин първата банка която реално дава кредит на лицето Х, не се интересува дали той ще бъде върнат, защото дългът се продава веднага. Дериватите надуха още повече балона. Банките можеха да вземат заеми от други по-големи банки и дори от централната банка, за да купуват финансови инструменти, като парите за покупката стигаха до 15 към 1, дълг спрямо собствени инвестирани средства. Това се нарича леверъдж 15:1 – 150 000 заем и 10 000 собствени средства, за да се купи дълг или да се финансира проект за 160 000 долара. Така централната банка на САЩ печата пари, раздава заеми, другите банки раздават същите пари на заем на по висока лихва, следващите банки купуват, застраховат и продават заеми, заемите се купуват от инвеститори. Една част от парите остават в САЩ, друга се изнася извън САЩ за международна търговия и инвестиции. Освен САЩ, други държави в Европа и света започнаха да провеждат същата политика на печатане, но в по малки размери, тъй като те не притежаваха предимствата на доларовата система.

Напечатаните пари се използваха за инвестиции и търговия, което увеличаваше глобалното производство, глобалната раждаемост, глобалния сектор услуги и всичко останало. Икономиката на света растеше с огромни темпове, но използвайки стероиди и наркотици. Светът вече се намира в ситуация, в която, за да продължи съществуването на глобалната икономика трябва да се продължи с кредитите. Балонът трябва да се разраства, иначе ще се свие и ще настане глобален хаос. Тоест, подобно на наркоман изпаднал в пълна зависимост, ако наркотикът и стероидите бъдат спрени, той ще умре. Ако наркотикът продължи да се взема, той отново ще умре от свръх доза, но по късно. Същото важи и за глобалната финансова система. Ако някъде се прекъсне веригата на кредити и печатане, тя ще се разпадне, затова е твърде късно за регулации. Именно поради тази причина лидерите на Г 20, след катастрофата през 2008 година, проведоха политика на „количествени облекчения”, тоест още печатане и още стероиди. Основният консуматор е Западът, основния производител е Изтока. Ако нещо се обърка, единият повлича другия. Поради това Изтокът се съгласи на тази политика, но тя нямаше желания ефект. Напечатаните пари отново попаднаха в ръцете на глобалния капитал, който ги прибра в банковите си трезори, а за малкия бизнес не остана нищо.

Какво ще се случи? Големият взрив на световната финансова система е неизбежен. Въпросът е кога и как?

По всичко личи, че тази неприятна ситуация е предвидена и бъдещите действия са вече планирани от определени финансово-политически кръгове. Финансовата система ще бъде овладяна чрез регулации, които ако са прекалено строги могат да я разклатят. Всяка реформа е съпроводена от турболенция. По същество, строгите регулации са нещо добро, но за тях е вече късно. Те трябваше да се случат още през 1990 -2000. До тогава все още имаше шанс да се постигне плавен баланс между икономика и финанси. Днес ефектът от регулациите няма как да бъде предвиден и не се знае дали няма да бъде точно обратното на това което се говори. Регулациите рязко ще спрат раздаването на кредити. Малките банки ще бъдат погълнати от големите банки и на сцената ще останат само тези които са прекалено големи, за да паднат (too big to fall). Само големите банки ще издържат тежките стрес тестове. Това ще доведе до страхове, липса на пари и големи инвестиции в големи проекти. Глобалната икономика неизбежно ще се свие. Безработицата ще се увеличи, а богатите ще скрият парите си. Неизбежно ще се стигне до паника и сътресения.

Новият глобален инструмент за финансови регулации се казва Базел III. Базел III все още e на масата за преговори и не е ясно какво точно ще се случи, но нагласите са, че той ще повиши задълженията за поддържане на висока ликвидност на банките и ще намали леверъджа за инвестиции. Тоест, банките ще трябва да държат повече пари в трезорите, да инвестират повече собствени пари в инвестициите и да отговарят на определени стрес тестове с цел да се проверяват техните способности за оцеляване при глобална финансова криза. Това означава, че банките ще прекратят „кредитната култура”. Спирането на парите ще забави производството и търговията, а оттам и икономиката. Резултатът може да бъде нова паника на финансовите пазари, придружена с нова финансова криза, по страшна дори от тази през 2008-ма година.

Подобно на Базел 3, Базел 2 бе въведен като регулаторен инструмент през 2004-2005 година. Много анализатори обвиняват именно Базел 2 за кризата от 2008 година[3], но не защото регулациите са нещо лошо, а защото за тях е твърде късно. Системата вече е покварена. Именно Базел 2 даде зелена светлина на рейтинговите агенции, които уж трябваше да бъдат допълнителна сигурност за оценката на риска, а се превърнаха в една от основните причини за кризата. В своя труд The role of Basel II in the subprime financial crisis: guilty or not guilty, Франческо Каната разяснява, че именно същността на самата финансова система е виновна за глобалната криза. Базел 2 беше просто иглата, с която се пукна балона или по-скоро, закъснялата реакция която създаде определени предпоставки. Подобна роля може да изиграе и Базел 3, но този път балонът вероятно ще се спука окончателно. Ще оцелеят само големите и свръх ликвидни банки. Всички останали ще бъдат погълнати. Базел 3 е създаден и наложен от Банката за международни разплащания (Bank for international settlements), наричана още централната банка на централните банки. Това е институция в която членуват 58 големи централни банки на световните икономики, включително и Федералния Резерв на САЩ. Инструментът ще бъде окончателно наложен до 2018-2019 година. Това означава, че до 2018-2019, а може би малко преди или малко след това, можем да очакваме някакво сътресение в глобалните финанси и резултатът вероятно ще промени цялата световна финансова система.

Последиците от Базел 3 вероятно няма да бъдат само гео-икономически, а и геополитически. Последната финансова криза от 2008 създаде безработица и покачване на цените на храните в арабските страни, което беше основната причина за Арабската Пролет и войните в близкия изток. В най лошия случай, ако Базел 3 доведе до сериозни промени на финансово-икономическа система и нова глобална криза, Русия-Китай и САЩ ще се окажат на масата за преговори, докато света е в хаос.

ЕС може да се разпадне поради крехката си единна валута. Възможни са войни и регионални сътресения най вече в Евразия. Бъдещият световен финансов ред ще даде основа и на бъдещия глобален ред. Системата на петро-долар ще приключи. Възможно е Банката за международни разплащания да получи по големи правомощия и да установи нещо като глобален валутен борд – фиксиране на долар спрямо юан, спрямо рубла (и евро, ако еврото съществува), а светът да се раздели на валутни зони. Подобно фиксиране на валутите и контролирано печатане ще даде някакъв баланс между финанси и икономика. След което ще последва разделение на света на зони, където ще бъдат допуснати определени инвестиционни банки опериращи с определена валута. Новият финансов ред ще установи и нов гео-политически ред на многополюсен свят с политико-икономически зони на влияние. Европа отново може да се окаже разделена. Големия въпрос е как ще се разделят зоните с енергийни ресурси и суровини. Тези зони вероятно ще останат зони на противопоставяне между САЩ, Китай и Русия.

Каква е дългосрочната цел?

Глобалния елит ясно си дава сметка, че сегашната система на „балони” е прекалено неустойчива и нейното обновяване на всеки 25 години е съпроводено с тежки кризи – 1920 подписването на Версайския договор и края на Първа Световна Война, начало на СССР и голямата депресия; 1945 края на Втората Световна Война, начало на Бретън-Уудс;1970-1971 краят златния стандарт и начало на свободното печатане на долари; 1993-1995 краят на СССР и началото на хегемонията на САЩ. Следващият 25 годишен период започнал с края на СССР трябва да дойде до 2020, максимум 2025 година. До тогава вероятно ще бъдем свидетели на събитие от глобално значение. Ако това е нова световна война, то тя вероятно ще бъде последната война на човечеството. През 2018-2019 Базел 3 влиза в сила и всички предпоставки за глобално събитие ще бъдат на лице. По всяка вероятност ще започне преформатиране на световните финанси, а оттам и на световната икономика, както и гео-политика. Новата система трябва да бъде по устойчива с фиксирани валутни зони, една глобална банка (вероятно Bank of International Settlements) която да фиксира валутите, повече правомощия за ООН и за глобалните институции и повече глобален контрол върху печатането на пари, разпределението на глобалните ресурси и политическо влияние.

Дългосрочната цел е именно бъдещата финансова система като основа на новия световен ред. В мислите на западния елит, една от най добрите възможни системи е тази която позволява отрицателни лихви и механизми за перфектен валутен контрол, коментирана от хора като Лари Съмърс[4] и Пол Кругман[5]. При тежка финансова криза, богатите инвеститори спират да инвестират, защото се страхуват, че ще изгубят инвестираните пари. Цените падат надолу, потреблението намалява, което прави инвеститорите и банките още по предпазливи и те спират да работят с парите си. Така кризата се задълбочава от само себе си. Централните банки печатат пари и ги допускат в системата, за да накарат потреблението отново да тръгне нагоре, но това не е достатъчно. Политиците трябва да накарат инвеститорите и банките да изкарат парите си, дори да ги изгубят. Това може да стане само чрез лихви под нулата. Така докато парите са на депозит в банка, те не трупат лихви, а им се отнемат лихви. При това положение е по добре те да бъдат изкарани от банката и инвестирани. При кредитите е обратно. Ако един предприемач тегли кредит на отрицателна лихва, заемът се изплаща от само себе си, защото лихвата отнема от главницата. Потреблението отново се повишава, икономиката започва да циркулира, инвеститорите започват да инвестират и системата се възстановява бързо. Отрицателните лихви траят докато мине кризата. След което се възстановяват нормалните лихви.

Но как да наложим отрицателни лихви, след като богатите просто ще изтеглят парите си от банките и ще ги затворят в трезори, вместо да ги инвестират и изгубят? Най добрият начин, според икономисти като Пол Кругман е ликвидирането на хартиените пари и преминаването към електронни. Преминаването само към електронни пари ще създаде перфектната система с възможност за отрицателни лихви, бърз контрол върху банковите финанси, перфектно наблюдение над финансовите потоци и практически ликвидиране на сивата икономика. Контролът ще бъде перфектен. Ако нещо излезе извън контрол и системата надуе нов балон, възстановяването след взрива на балона ще бъде много по бързо отколкото е сега.

Отрицателните лихви вече са факт в Европа и САЩ. Но ефектът ще бъде много по силен ако изчезнат хартиените пари. Днес, светът е в положение, в което богатите се чудят какво да правят с парите си – да инвестират в реална икономика не води до сигурна печалба, защото реалната икономика се свива; да инвестират във финансови инструменти също не е много добра идея, но все пак печалбите са по бързи; технологичният сектор също се развива бавно. Някои хора трябва да се простят с парите си. Системата има нужда от рестарт. Новата система трябва да не допуска грешките на старата, да бъде по устойчива и сигурна с по-добър контрол. Това е в интересите на глобалния елит. Новият световен ред трябва да бъде наистина глобален. Разбира се, това поражда множество морални въпроси. Какво ще се случи със свободата и личното пространство на индивидите? Как ще се гарантират правата и независимостта на гражданите? Вероятно това ще бъде жертвата която ще се даде и цената която ще се плати. И тя отново ще се плати от обикновените хора, както винаги в историята.

В заключение можем да кажем, че светът е на прага на събитие от глобално значение и то ще започне от финансовата система. След окончателното формиране на Базел 3, всички предпоставки ще са на лице. Новата световна война която ще изчисти натрупаните глобални напрежения вероятно ще се ограничи само до сферата на финансите, икономиката и политиката с частични военни действия в ограничени територии. Можем да кажем, че тя вече е започнала, но скоро ще навлезе в най важната си фаза. Новият финансов ред ще бъде една от основните колони, върху която ще се гради и новият световен ред. Другите важни колони са енергетиката/ресурсите и военните технологии. Бъдещето ще се решава на преговори, които ще се състоят на затворени врати, без медии и популярност.


 
Рейтинг

12345
Базел III | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД