Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Господари на времето
05 Януари 2014 г. - 11:26 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]
Фентъзи разказ на Слави Владимиров ...

Господари на времето

 

Слънцето се показа над хълма и зърна потъналото в зеленина имение на графство Хард. Топлите му слънчеви очи напразно затърсиха редовният до скоро посрещач - старият граф. Столът му, на високата кула, от два месеца стоеше празен и самотен. Между тях имаше някаква невидима връзка. Слънцето обикна човека и го търсеше. Разбираше неговата възхита от силата на огъня, пред която се прекланяха всички магове-господари на четирите стихии. Взаимната връзка се засилваше с всеки изминал ден. Но внезпаната смърт на Хилда, обичаната съпруга на графа го промени. Само броени дни след нея и графа я последва по вечния й път. А здравето му изглеждаше цветущо.

Но днес...слънцето зърна да наднича от кулата и се взира в него една малка руса главица с палави къдрици и любопитни очи. Детето вдигна ръчичка и прошепна тихо и кооебливо:

- Добро утро, слънчице! Аз съм Тина, внучката на граф Хард. Приятно ми е да ти се представя. Преди да си отиде дядо заръча два месеца след това да дойда тука. Искам да ти бъда приятелка и да те обичам като него-каза това и някак си смутено по детски запримига с очички.

Слънцето вече блестеше с целия си диск ослепително.

Момиченцето заслепено замълча, за миг разтри с ръце сините си като метличина очички и каза нерешително:

- Аз нищо не разбрах от дядо къде ще тръгва и защо да търся тебе. Само знам, че го обичах и му вярвах много. За това сега съм тук. Моят брат близнак Тино още спи. Обича сутрин да си доспива. Прислугата идва само, ако ги повикам и повдигна рамене - Ето ме, вече съм тук!

Тина хвана ръчички пред себе си, притвори очи и вдигна глава право към слънцето. Застина така.

След минута усети, че то вече я гали по лицето и косите, почувства топлината като нежна музика, каквато не беше чувала до сега. Усети интуитивно, без да губи чувство за реалност, че излиза от себе си. След шеметен полет се спря и пристъпи напред предпазливо. Наоколо всичко беше озарено от светлина, нещо невиждано и нечувано до сега. Грееха гори, планини, града, хората, дръвчета... Всичко. Не разбираше какво вижда и трябва ли нещо да прави. Стори й се, че никой не я вижда.

Помисли си, че Тино трябва да узнае за това. Тутакси се видя да седи на стола на дядо си на високата кула. Разбра, че това беше подарък от слънцето и дядо й само за нея. Може би тук имаше много тайни, но те нямаше да се разберат изведнъж.

 

Погледна право в слънцето и попита вече по-смело:

-А ти, мило Слъчнце, ще говориш ли с мен?

Чу тих шепот. „” Моят глас е в твоите мисли.”

Тина разбра, че вече има връзка и заръката на старият граф е факт. Стана, поклони се, изпрати въздушна целувка към слънцето и заслиза по стълбите леко замаяна.

От този ден нататък палавата, любознателна и непредвидима Тина отиваше всяка сутрин на кулата независимо от времето. Престояваше там около час и слизаше тиха и смирена. Никой в имението Хард не знаеше за новото увлчение на малката госпожица.

Лятната ваканция приключваше и всички деца започнаха да се готвят за училище. Тина също се приготвяше. В деня когато тръгваше на училище в главата й се появи въпрос: ” Тина, ти искаш ли да бъдеш като дядо си? Искаш ли да бъдеш малък добър маг?”

- О, да, искам! Много искам да съм добра фея!- Тина разбра.-подскочи въодушевена и запляска с ръце.

- Ще бъдеш само доброта, Тина. Сега върви, а утре ше продължим.

 

На другата сутрин на Тина й беше казано да слезе долу в приземието. Да намери ключа скрит в една много стара византийска ваза. Освен покойният й дядо там никой нямаше право да влиза. Сега правото беше само нейно. Трябваше да открие писани книги от незапомнени временаи незнайно от кой . Всичките три тома имаха едно заглавие ”МАГЕЯ”. Всеки ден трябваше да чете от първата част, колкото си пожелае, но от втората и третата последователно само по една страница. Ако не я запомнеше дословно и усвои упражнението това трябваше да се повтори на следващия ден. В книгите имаше много цветни картинки на билки, минерали, дървета и цветя и какво ли още не. Указваше се най-подробно как да се поставят. Указваха се точно думите за заклинания и вричане. Много важно беше отношението към стихията отговорна за доброто събитие. Всички тези и други подробности бяха шокиращи за доброто дете. Трябваше да остане завинаги добра към всички. Запита се „Защо ли дядо, който безспорно беше добър маг, избра точно мен за приемница. Какво ли очакваше от Тина? Нима не знаеше, че има слаби и крехки раменца.

 

След кратък размисъл възкликна:”Дядо ме познаваше най-добре от всички. Той знаеше, че съм буйна и върша пакости, но той виждаше в мен и съзнаваше, че не съм лоша. Та нали всеки ден сега върша по нещо хубаво и искам да зарадвам някой. У-ха, браво на дядо!...Той е знаел, че съм добра.”

Дните минаваха. В имението Хард всичко си беше канализирано от векове и всеки живеещ в него знаеше обичайните си задължения още със събуждането.

Изминаха три години, когато веднъж на Тина й се наложи да ползва познанията си по магея, но от висшия мисловен етап. Веднъж Тино падна от нейния буен, полудив, необуздан кон Алчо и си счупи кракът. Не можеха да го повдигнат от земята, защото крещеше от болка. Прислугата се въртеше около него и умуваше какво да прави. Напразно. На Тина й домъчня за него. Проблиижи се, протегна ръка към счупения крак, затвори очи и прошепна нещо едва чуто. Тино замълча, унесе се и заспа. След три дни вече пристъпваше усмихнат.

В свое видение видя баща си и как ще бъде убит от друг участник в лова, негов близкък роднина. Претенциите на братовчеда бяха за половината имение Хард. Делата в съда приключиха и всичко си тръгна по старому, но злото не стои като шило в торба. Престори се на много болна и баща й отложи насрочения за същия ден лов на глигани.

На майка си веднъж каза да не ходи до езерото в имението. Брегът край водата беше глинест и хлъзгав, а след снощния ръмеж беше станал още по-хлъзгав. Едва я спасиха. Друг път й каза да не отива близо до храсталака край езерото, защото там се спотайва нещо, което ще я уплаши. Майката не повярва много, но все пак изпрати трима слуги здравеняци. Върнаха се с кожата на глиган.

Освен с близките си започна да помага скромно и безгласно на всички живеещи в имението. Макар и млада госпожица до нея се допитваха вече почти за всичко. Дори баща й графа на Хард, уж небрежно, уж случайно, уж за маловажен факт, но я питаше какво мисли. Интересното беше, че казаното от младата госпожица Хард винаги биваше истина или ставаше както тя предполага.

Тино, брата близнак започна да повишава успеха си в училище. На няколко пъти Тина му подхвърляше, че утре ше го изпитат. Дори му казваше по кой предмет и какво ще го питат. Момчето се изумяваше, че казаното от нея съвпада точно. Тя отговаряше кратко”Предположих-логично е!”

Започна и той да я пита за всичко. Дори й сподели, че хубавата Мери от техния клас винаги му се усмихва, а в часовте му подхвърля листчета с любовни стихчета. Тина пък през рамо му отговаряше:

-Ох, Тино, Тино... Радвам се за нея, че вече си е избрала бъдещия съпруг. Тя ще бъде! Но аз , Тино... отредено ми е... –замълчаваше внезапно и излизаше натъжена.

Младият граф я изглеждаше в недоумение всеки път и повдигаше рамене.

Минаваха дните. Минаха и години.

СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ТРИТЕ КНИГИ , Тина ги усвои .Овладя до съвършенство първите два етапа. Завършваше третия, най-труден. В него със силата на мисълта си трябваше да предизвика промяна в лоши събития. Тя вече нареждаше на стихиите вода, въздух, земя какво да вършат. С основната, най-силна стихия, огъня, трябваше да се дружи като с приятел и да не й нарежда. За своите желания просто беше нужно да я убеждава в правото си и колко е важно да се случи това.

Тина си имаше съветник и помагач. Кой ли беше? Дааааа. Това беше добрият й дядо, който винаги идваше,когато имаше нужда от него. Свързваше се с духовете на отдавна живели велики умове, учени, царе, обикновени хора. От тях черпеше знания и информация за миналото, сега и бъдеще по всички актуални злободневни въпроси. Когато пък търсеше тишина и вътрешен покой отиваше при своя нов голям приятел и изповедник Слънце-огън.

В един прекрасен ден То й нашепна:

-Мила Тина, ти достигна съвършенството. Получи максимума от знания , които един ден ще добият всички хора. Сега сте малцина. Когато хората станат по-добри, когато лошите мисли отидат в забрава, тогава ще добият тези знания. Искаш ли, ще можеш ли и готова ли си сега да господстваш над хората.

Тина се сепна и впери тревожен поглед в слънцето. Отговори:

-Не, мило Слънце! Не искам това! Никога не съм го искала. Нима ти,което си велико и всемогъщо искаш това? Ще ти носи ли радост? Светът и живота са си хубави, както са сътворeни. Аз пък искам да съм си само Тина. Разбра ли - само Тина, каза тя и почти извика.

Слънцето примигна доволно от чутото и пак попита.

-Тина, би ли помогнала с твоите знания и възможности на власт имащите да завлaдяват други държави и народи? Ще ти дават облаги и власт и ще господстваш безгрижно.

-Бих помогнала само, ако е в полза на хората по света.

Слънцето отново примигна доволно.

-Тина скъпа, приятелко! Ти спечели за приятел - огъня. Отвори последните страници, До сега бяха забранени без кода - думата която ще ги отвори, скъпа приятелко е безсмъртие. Честито, ти вече си господар на времето! Ще можеш да отиваш когато и където пожелаеш. Помни, че не трябва да губиш вярата и любовта на хората! Много магове достигнаха това ниво, но след грешки от възгордяване биваха огорчени. Безсилни на друго хората й обръщаха гръб и се правеха, че не съществуват. А те огорчени и ненужни сами се унищожаваха с време. Но ето, че вече имаш гост. Обърни се и му се посвети, защото той заслужава твоето внимание най-много от всички!

Младият маг Тина се обърна. Усмиква озари устните й. Импусливно извика:

-Дядо, мили, дядо! Къде се изгуби? Много ми липсваше през тези дни!

-На мене също ми липсваше, дете - каза с усмивка старият граф Хард. -Почивката и бездействието през последните години ми дотегнаха. Чувствам, че отново съм зареден с енергия и желание за действие. Помълча за миг и допълни - Живях и работих хиляда и триста години при тази поредна почивка. Видях преди и участвах в строежа на пирамидите в Гиза, меглитите в Стоунхендж, Великата китайска стена, фигурите по платата в Наска и т.н. Подбуждах и участвах във Великото преселение на народите, завоевателните походи на Ал Македонски, Атила, печенеги, авари и още кои ли не. Бях Да винчи и Нютон, Верди и Пушкин и кой ли не.

- Но дядо, стига, какво говориш? Нима...ти...?

- Да, мило дете. Дядо е стар като времето и ти ще станеш. Когато на едно място се застоиш над петдесет години трябва ти промяна. Тогава или загиваш при екстремна ситуация или изчезваш по необясним начин и запазваш своята външност или се вселяваш в когото си избереш по външност и социално положение. Ти вече също имаш знанията за това. Можеш, когато е нужно да се превръщаш в каквото си пожелаеш живо същество.

Тина премигна с очи и прекъсна дядо си нетърпеливо:

- А, любов, дядо? Живя ли с любов?

Старият маг поклати глава и заговори замислен с болка.

- Любовта ли, Тина? Да, живях с любов... с много любов. Последнта ми велика любов е твоята баба, графиня Хилда. Ти приличаш много на нея. Преди това се влюбвах стотици пъти и винаги оставах разочарован от загубата на любимата . Имаше дни , когато исках и аз да съм смъртен , за да бъда погребан до любимата си. Но съдбата ме бе наказала или избрала да проненям непредвидими събития с лош край.

Тина почувства вина. За да го разсее от тежката за него тема, отново го запита:

-Друго, дядо, кажи,ама честно. Имал ли си войни и битки с други лоши магове. Какви каузи си защитавал?- и се усмихна чаровно.

Старият маг се усмихна и заговори с филосовски тон.

- Като завършен маг, аз не бях длъжен да взимам ничия страна, да влизам в спорове и битки. Но човешкото ми сърце винаги търсеше доброта и правда. Най-дълго продължиха проблемите ми с безчувствените и упорити Мерилин и Фатаморгана, но както виждаш, аз продължих във вечността … а те изчезнаха с тих шепот.

- Ти си велик човек и маг, дядо! –Тина го приближи , взе ръката му и я целуна с преклонение.

Графът я погали бащински по главата. Въздъхна облекчено. Обърна се, тръгна към стълбите и се стопи във въздуха.

Слънцето видя всичко миг преди да скрие огнения си лик зад високия хълм. То заеше, че младата Тина един денсъщо така ще поучава своето внуче. Познаваше всички магове, защото ги създаде и дари с част от своята огнена сила. Нали ръководеше най-силната стихия.

В момента, в койтоСлънцето загърби имението Хард се чу силен кикот, който нямаше намерение някога да спре. Обезпокоено с тревожни очи, Тина започна да се озърта за източника на грозния смях.

- Горкото дете! Ха-хах-ха! Съвсем скоро твоя дядо , самозван граф ще ме моли да съм милостива към мързеливата неграмотна Тина. Сукалче си още...хахаха!!!

Тина видя над кулата в едър план грозноват женски лик, с чорлави коси, подпухнали очи и остър нос да се смее ехидно.

- Ти сигурно сиМерилин, бабке! –почти извика стресната Тина.

- Бабке ще викаш на майка си, защото аз съм благородната дамаМерилин. Чухзаговора ви със стария досадник. Тежко ти от днес сукалче. Ще береш ядове!- Изкрещя вещицата.

Видението изчезна внезапно, както се беше появило.

Тина стисна дланите в шепи и амбицирано през зъби процеди:

- Внимавай много, Мерилин, кого предизвикваш! С мен са младостта, слънцето – огън и дядо. Доброто ще те смаже и пак ще сепотънеш в забрава. Ще видиш ти!

Въздъхна и осъзнала надмощието си заслиза надолу от кулата...

Автор СЛАВИ ВЛАДИИРОВ


 
Рейтинг

12345
Господари на времето | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД