Welcome to Sofia Chamber of Commerce and Industry
 
Welcome toSofia Chamber of Commerce and Industry

Партньори
Услуги за членовете
Оферти на / за членовете
Държави
Топ 10



Вход
 Име
 Парола


Регистриране
Загубена парола

Интранет за членове

  


Новини: Неспособността да научаваме ...
03 Януари 2011 г. - 15:46 ч.
[ Изпрати на партньор | Версия за печат ]

продължаваме с публикуването на глава Втора от книгата за дислексията.



Неспособността за Научаване

Дислексията беше първия генерален термин, използван за описване на разнообразни проблеми в обучението. Поради това можем да наречем термина „Дислексия” Майка на Неспособностите за Научаване. Сега повече от 70 наименования се използват, за да опишат нейните вариации и аспекти.Първоначално изследователите са мислели, че дислексиците имат някаква форма на мозъчно или неврологично увреждане, или вродена, непоправима малфункция, която се намесва в мисловните процеси, необходими за четене.По-късно в края на 20-те години на миналия век, д-р Самюел Тори Ортън предефинира Дислексията като „страничен, паралелен продукт на мозъка”. Това означавало, че лявото полукълбо на мозъка извършва онова, което дясното би трябвало да прави и дясното полукълбо „вършело работата” на лявото. Това е била само една теория, дълго време преди той да реши, че е неправилна. След това той въвежда втора теория, казвайки, че Дислексията била „Смесена хемисферична доминация”. Това означавало че понякога дясното полукълбо на мозъка е извършвало онова, което лявото би трябвало да прави и обратното.Днес има много различни теории за това какво представлява Дислексията и какво я причинява. Повечето от тях са били формулирани, за да обяснят симптоматиката или характеристиките на Дислексията – и защо неспособността се случва.Теориите и процедурите в тази книга бяха развити не за да обяснят естеството на проблема, а за да обяснят защо той може да бъде коригиран. Теориите бяха разработени по време и след развитието на коригиращите процедури, описани в последните глави. Тъй като аз използвах „ретроспекция” и защото имах опита от първа ръка, тъй като съм дислексик, моята е изцяло различна перспектива.Това, което открих е: Дислексията не е резултат от умствено увреждане или неврологично такова. Нито пък е причинена от малформации на мозъка, вътрешното ухо или очната ябълка. Дислексията е продукт на мисълта и специален начин да реагираш на чувството на обърканост.

Широко разпространено е вярването, че човешките същества мислят по два различни начина: „вербална концептуализация” и „невербална концептуализация”.Вербалната концептуализация означава, че мислим със звуковете на думите. Невербалната концептуализация означава, че мислим на ум с картини за понятията и идеите.Вербалната мисъл е линейна във времето. Тя следва структурата на езика. Когато я използва, човек съставя на ум изречения – по една дума в определен момент. Вербалното мислене идва на ум с почти същата скорост както речта. Нормалната реч има скорост от около 150 думи в минута или 2,5 думи в секунда.

Един обигран радио-говорител или аукционер може да стигне до 200 думи в минута. Електронно преправената реч може да остане разбираема за един внимателен слушател като се увеличава скоростта й до 250 думи в минута. Това е по същество максималния лимит на вербалната концептуализация.

Невербалната мисъл е еволюционна. Картината „расте” тъй като мисловния процес добавя повече понятия (концепти). Невербалната мисъл е много по-бърза, вероятно хиляди пъти по-бърза. Всъщност трудно е да се разбере невербалния мисловен процес, защото той се случва толкова бързо, че не го осъзнаваш, докато го правиш. Обикновено невербалното мислене е подсъзнателно или е долу, под съзнателната представа.

Хората мислят и по двата начина – вербален и невербален, но бидейки човешки същества, ние имаме склонност да специфицираме. Всеки човек ще практикува единия начин като първоначален такъв за мислене и другия като вторичен.

През периода, когато аспекта на обучителната неспособност на Дислеския се формира, във възрастта между 3 и 13 години, потенциалният дислексик задължително трябва да е първоначално невербален мислител – т.е. човек, който мисли в картини. За да се види как този начин на мислене допринася за неспособността на дислексика да учи, трябва да огледаме нашия език (автора има в предвид английски език). Ние можем да считаме езика като огледало на мисловния процес. В противен случай езикът би бил далеч по-сложен за когото и да било да го научи.

Езикът се състои от символи. Символите са съставени от три части:

1.Какъв звук наподобява символът.

2.Какво означава символът.

3.Как изглежда символът.

Когато ние използваме вербалната концептуализация, ние мислим със звуковете на езика. Ние, де факто, продължаваме един вътрешен монолог от мисловни изказвания, въпроси и отговори. Някои хора вербализират тези концептуализации, говорейки сами на себе си на глас. Това е бавен процес, но е единствения, който може да придаде смисъл на изречение, лесен е за схващане; дори някои от думите да не са напълно разбрани.

Слушайки едно изречение на ум, може да помогне в разбирането му, защото всички символи (букви и звукове) не винаги се появяват в последователност, която прави смисъла на изречението разгърнат, като че ли е било прочетено. Например не може да кажете дали едно изречение на английски език е изказване или въпрос, докато не стигнете до края му и да откриете дали е последвано от точка или въпросителен знак, нали?

Ако ние използваме невербалната концептуализация, ние мислим със смисъла на езика като формираме умствени картини на неговите понятия и идеи. Картините не са просто визуални. Те са по-скоро като триизмерни, мултесензорни филми. Те се променят и еволюират сякаш изречението е прочетено. Процесът е много пъти по-бърз от вербалната концептуализация. Но това не представлява проблем, защото някои части от езика са по-лесни да се изобразят като понятия и идеи, отколкото други.

Не забравяйте, че дислексиците имат малък или нямат вътрешен монолог, ето защо те не чуват това, което четат, докато четат на глас. Вместо това, те съставят умствени картини, добавяйки им смисъл – или образ на смисъла – на всяка нова дума, на която се натъкнат.

 

 

Два вида думи. Думите, които описват реални неща не причиняват на дислексиците много неприятности.В невербалното мислене, ние можем да мислим с думата „слон” лесно, ако ние знаем как изглежда един слон. Животното, което наричаме „слон” е буквалното значение на думата „слон”. Гледайки неговата картина, виждаме неговото значение. Ние можем да мислим с думата „дом”, ако можем да изобразим мястото, където сме живели. Може да мислим със съществителни имена като „училище”, „книга”, „хартия” или „молив”, стига да знаем как изглеждат. Можем да мислим с глаголи като „летя”, „спя”, разглеждам” и подобни на тях, защото ние сме виждали или преживявали действията, които думите описват.

Това е невъзможно за невербалния мислител да мисли с думи, чието значение не може да бъде изобразено. Знаейки как неопределителния член на английски език „а” изглежда, ни позволява да мислим с „а” за него. Без дори да знаем как изглежда and или „the”, те ни позволяват да мислим за тях с тези думи. Виждайки буквите T-H-E на думата „the” не дава разбиране за нейното значението. Единствената достъпна картина са формите на самите букви. Когато използваме процеса на образност на невербалното мислене, ние не сме способни да създадем образ на смисъла на думата като предмет или действие.

Ако четем изречение, докато използваме вербалната концептуализация, виждайки думите като „а”, and и the, това няма да създаде проблем, защото ние знаем как те звучат. Ние ще си създадем картина за значението на едно изречение само тогава, когато напълно сме го прочели. Дори ако не знаем точното значение на тези думи, ние няма да имаме проблем, защото цялостната идея на изречението ще бъде разбрана, след като сме приключили с четенето му и го слушаме мисловно.

Четейки същото изречение, докато използваме невербалната концептуализация, ще произведе дислексични симптоми. Картината на смисъла на изречението еволюира, докато четем. Еволюционното развитие на картината бивайки оформено от изречението е стопирано всеки път, когато смисъла на непозната дума не може да бъде инкорпориран в цялостната картина. Проблемът се усложнява всеки път, когато се натъкваме на дума, чието значение няма съответната ментална картина. Ние стигаме до края на изречението със серия от несвързани картини, с празни места между тях.

В невербалната концептуализация всеки път, когато процеса на изграждане на картина е стопиран, индивидът ще изпита чувство на объркване, защото картината бивайки съставяна, става все по-разбъркана и несвързана. Използвайки концентрация, читателят може да избута назад празните места и да продължи, но ще се почувства все по-объркан, колкото повече напредва с четенето. В края на краищата той ще достигне своя праг на обърканост.

В този момент, индивидът става дезориентиран. Дезориентацията означава, че възприятието на символите е променено и става изопачено, така че четенето или писането са трудни, или дори невъзможни. Ироничното е, че това „превключване” на възприятието е точният механизъм, който дислексиците са намерили за ползотворен да разпознават реалните предмети и събития в тяхната заобикаляща среда преди да са започнали да се учат да четат…следва Глава трета от книгата за дислексията на Роналд Д. Дейвис в превод от Мария Цветкова. Книгата се публикува на части в сайта на Софийска търговско-промишлена камара и от „Търговски вестник“.който желае да я получи да се обърне към Мария Цветкова maria.c@abv.bgили да ни пише chernev@scci.bg


 
Рейтинг

12345
Неспособността да научаваме ... | Вход | 0 Коментара
Коментарите представят мнението на лицето, което ги публикува.
Те не представят мнението на редактора на сайта.
 © Copyright 2005 Софийска Търговско-Промишлена Камара. Всички права запазени  Дизайн и разработка Сирма АИ ЕАД